BG ENG

История на ориентирането в България

     За начало на ориентирането в нашата страна се смята 1954г. Тогава край хижа “Алеко” участниците в курса за инструктори по туризъм, разпределени в 4 патрула, са преминали първия състезателен маршрут. В това първо състезание най-неочаквано първото място спечелва патрулът, воден от бургазлията д-р Вълко Вълков, макар че в другите отбори е имало и софиянци, които добре познавали Витоша. Този успех според д-р Вълков се дължал главно на това, че неговият отбор предвидливо е избягвал трудните за преминаване скални морени...
     Появата на този спорт у нас се дължи преди всичко на контактите ни с Унгария и особено с Чехословакия. През първите години от развитието си ориентирането у нас е туристическо както в Чехословакия. В състезателния правилник и на двете страни са включени много елементи и форми на туристически сръчности, навици и умения. Например в Чехословакия мъжете състезатели са носели раници по 5кг, а жените – по 2 кг, а според нашия правилник от 1955г. раниците трябвало да бъдат значително по-тежки – за мъжете – 15кг, а за жените – 12кг.
     Освен това в състезанието е трябвало да се отговаря на въпроси от топографията, да се построява палатка, да се превързва и пренася “пострадал” и др. Отборите, съставени от 4 души, трябвало да преминат по очертан на карта път, да се движат по азимут през деня и нощта, както и да преминат по свободно избран от тях път до финала.
     По този правилник се провеждат и първите републикански състезания в Копривщица. Постепенно от правилника отпадат туристическите сръчности. Запазват се само бягането с раница (но много по-лека) и построяването на палатка. Независимо от тези облекчения класирането на отборите до голяма степен се решаваше от туристическите умения и навици. Например в запазилото се след преминаването на маршрута опъване на палатка за всяка секунда се даваше по една точка, което се равняваше на 1 минута движение по състезателното трасе.
     Топографските карти, които използваха, бяха обикновено в М 1:50 000, с хоризонтали през 20 метра, в повечето случаи с невярно изобразена ситуация и твърде обобщен релеф. Поради това състезанията бяха бавни и продължителнии, елементите на спорта трудно си пробиваха път за сметка на развитието на туристически умения и навици. Естествено и закономерно беше в малкото международни състезания, в които участваха нашите състезатели от 1957г., да се представят посредствено и слабо.
     Разликата в класите на нашите и чуждите състезатели беше голяма. Тогава на българските състезатели преди всичко им липсваше добра физическа подготовка. По този начин започна да се руши неправилното разбиране, че за да бъдеш добър състезател, е достатъчно да си добър топограф. Все пак тези международни участия на нашите състезатели позволиха да се види и използва опитът на другите социалистически страни, които по това време бяха развили значително ориентирането. Това се отрази благоприятно при организирането и провеждането на състезания в нашата страна. За популяризиране на ориентирането и за превръщането му в масов спорт през 1959г. в околностите на вр. Столетов се проведоха и първите републикански състезания за пионери и пионерки (смесен отбор, съставен от двама пионера и две пионерки) и юноши и девойки.
     Малкият брой състезания през този период у нас не спомагаше за повишаване нивото на подготовката, спортното майсторство и за масовото му практикуване. Това наложи да се търсят нови състезания в чест на Великата октомврийска социалистическа революция. Появи се необходимостта да се провежда целогодишна тренировка, организирана в туристически дружества. За тази цел през 1958г. в София, Шумен, Пловдив, Габрово и Бургас бяха открити специализирани школи.
     За последен път на шестите републикански състезания за мъже и жени (втори за юноши и девойки, пионери и пионерки), проведени през 1960г. в околностите на Панагюрските колонии, се използваха туристическите елементи и сръчности. По същото време се проведоха и големите международни състезания за купата “Мир и дружба”, в които за първи път у нас участваха състезатели и от скандинавските страни.
     За първи път на републиканското първенство през 1961г. в Трявна състезателите бягаха без допълнително обременяване (носене на раница и построяване на палатка). Тогава отборите бяха съставени от двама души (мъже, жени, юноши, девойки, пионери и пионерки). С тези състезания започна втория етап в развитието на ориентирането у нас. През 1962г. се измени и системата за участие (за мъже и жени) От отборно се премина към лично отборно участие. Всъщност и преди имаше индивидуално участие за мъже и жени, но в същото време (по време на републикаските първенства) се участваше и с отбори, което сякаш бе по-представителното класиране.
     След състезанията край Слънчев бряг през 1962г. българските мъже и жени повече никога не стартираха на републикански състезания в отбори. С премахването на проверката на туристическите сръчности и въвеждането на индивидуалното участие се измениха както скоростта на движение така и начинът на подготовка. През 1961г. приключи първият етап в развитието на ориентирането в България – етапът на туристическото ориентиране. Беше дадена зелена улица на ориентирането като спорт.
     През 1962г. наш представителен отбор (мъже) участва в първото европейско първенство по ориентиране в Норвегия. Нашите състезатели се представиха посредствено. Независимо от това през същата година з.м.с. Кирил Боянов постигна първия голям успех за българското ориентиране, като спечели купата “Балатон” в Унгария.
     Особено неблагоприятно през първите години от развитието на ориентирането у нас се отразяваше липсата на точни специално изработени за състезания карти, квалифицирани треньори, компаси и бутонки.Обикновено явление бе за състезания да се използват военни секретни топографски карти, които освен че трябваше веднага да се връщат след състезанията, но не можеха да се използват и за тренировки. Липсваха достатъчни познания по теорията на очертаване на маршрути. Контролните знаци бяха скрити, местата на контролните републикански състезания, проведени през 1961г. Едновременно с републиканския туристически събор край х. “Бузлуджа” последната контролна точка за пионери бе на самия връх Бузлуджа.
     За подобряване на учебно-тренировъчната работа през 1963г. бе създадена Републиканска комисия по ориентиране към ЦС на БТС. Към тази комисия бе изграден и треньорски съвет, които полагат усилия да поставят работата на научни основи. Учредени бяха нови републикански купи: “Варненско лято”, “Странджа”, “Пирин”, които заедно със състезанията за купите на в. “Ехо” и купа “ВОСР” изиграха положителна роля за популяризиране на ориентирането и издигане на по-високо ниво на технико-тактическата подготовка на българските състезатели.
     Беше разработена и утвърдена в практиката Единна републиканска спортна класификация, която стимулира повишаването на спортното майсторство. За масовизиране на ориентирането сред пионерите и средношколниците започнаха да се провеждат нови републикански прояви: за купите “Митко Палаузов”, “Седемте ястребинчета”, за наградите на Централната спортно-туристическа станция, за купите на ЦК на ДКМС и др. За съжаление някои от тях (като последните две) вече не се провеждат.
     От 1970 до 1979г. в нашата страна се провеждат и големите международни състезания за юноши и девойки за купа “Родина”. В тези състезания, провеждани от Централната спортно-туристическа станция, участваха и много силните отбори на Швеция, Норвегия, както и на социалистически страни, сред които традиционно силен бе съставът на СССР. Това най-голямо международно състезание за юноши и девойки у нас бе истинска школа за младите български ориентировачи.
     През 1972г. републиканската комисия по ориентиране прерасна в Българска федерация по ориентиране. Федерацията и нейният многоброен обществен актив за кратко време превърнаха ориентирането в масов и любим спорт в нашата страна. Федерацията, както и създадената към нея Републиканска съдийска колегия, отделят голямо внимание за подобряване качеството на картите. За тази цел бяха организирани и се организират вътрешни курсове за реамбулация, а някои наши представители участваха и в международни курсове.
     През 1977г. в Белоградчик бе даден стартът на първите състезания за купа “България” (тридневни), които сега са най-масовите и популярни международни и републикански състезания за нашата страна по този спорт. От 1982г. те прераснаха в петдневка на ориентирането.
     Независимо от постигнатите резултати в масовизирането на ориентирането, както и международните успехи на юношите и девойките, постиженията на българските състезатели при участието им в световни първенства не бяха задоволителни, а при щафетните състезания на състезания на световните шампионати резултатите бяха направо слаби. Навярно по тези причини след неуспешното участие на мъжките щафети в ЧССР и Дания (1974г.) от 1975г. в републиканските първенства бяха включени и щафетни състезания за мъже и жени.
     Най-големи постижения на световните и европейските шампионати регистрираха българските състезатели Пламен Джамбазов – 17-и и Петранка Николова – 14-а на световното първенство във Франция през 1987г. В щафетните състезания най-добре се класираха българските мъже на щафета в Дания-74 на 9-о място. От другите международни стартове на българските състезатели заслужава да се отбележи първото място на Пламен Джамбазов в шампионата на дружеските армии в Куба през 1984г.
     От 1960г. (в с. Мала цирква) започна летописът и на българското ски-ориентиране. Постепенно нашата страна се утвърди като световна сила в този вид ориентиране. Първият голям успех бе спечелването на сребърните медали от мъжката ни щафета през 1977г. на II-световно първенство в България (в състав Любомир Стоев, Рачо Христов, Алекси Аризанов и Иван Ненов с треньор Георги Жълтов). В следващите световни първенства по ски-ориентиране нашите състезатели спечелиха ощя няколко комплекта бронзови медали (мъжете през 1980г. в Швеция, а жените – през 1984г. в Италия) в щафетните бягания.
     Така се стигна до големия успех на VI-световно първенство в нашата страна през 1986г. Тогава нашите мъже и жени в изключително оспорвана борба в щафетите успяха да разбият хегемонията на скандинавските страни, спечелвайки: мъжете – сребърни, а жените – бронзови медали. (Състава на нашите щафети: мъже – Георги Хаджимитев, Крум Сергиев, Любомир Деянов и Игнат Орлов; жени – Маринела Орлова, Димитринка Христова и Пепа Милушева, класирала се два пъти на IV място – през 1986г. и на последното световно първенство през 1988г. във Финландия (в новата спринтова дистанция), и на Игнат Орлов, класирал се на VIII място през 1982 и 1986г.
     Малко известен факт, е че до 2006-та година България има една единствена световна титла при елитните състезатели в зимните спортове и тя е на ски-ориентировачката Пепа Милушева от шампионата в Италия през 1994 г.
     Антония Григорова е шеста при жените на дългата дистанция от световното първенство по ски-ориентиране край Москва. Това е най-доброто класиране на български участник в индивидуално състезание по ски ориентиране след златния медал на Пепа Милушева през 1994 г.
     Голямата звезда на родното ски ориентиране – троянецът Станимир (Тачо) Беломъжев - е двоен шампион за младежи (до 20 г.) от Световното първенство (СП), провело се в района на Доспат (България) от 14 до 18 февруари. За България пък този световен дубъл на троянеца Станимир Беломъжев е направо исторически, колкото и клиширано да звучи това. С двата златни медала на нашето момче българската сметка набъбва на пет световни титли в зимните спортове – двете са на Албена Денкова и Максим Стависки (фигурно пързаляне) и една на Пепа Милушева (също ски ориентиране). Разбира се – ни най-малко не подценяваме олимпийските медали на Катя Дафовска, Жени Раданова и Иван Лебанов, които са от още по-висок порядък. Тъй че, без да е пресилено, можем да кажем, че Тачо Беломъжев пише история в зимните спортове на България.
     Кирил Николов - Дизела записа пореден щрих в историята на българското ориентиране, изкачвайки се на световния подиум в Мишколц, Унгария, след като зае шестото място в спринта. За първи път българин достига до такова класиране в лятното ориентиране. За своя потенциал Кирил загатна още на сутрешната квалификация, завършвайки трети в серията си. В първите си думи след бягането той още не можеше да осъзнае успеха си, но каза, че е допуснал малки грешки и е бил близо до медала.